Пламна бързо, запалена от огъня на страста.. Вземах я на бавни, сладки дръпки, такива, каквито само един истински пушач би усетил.. гореше бавно, доставяше ми удоволствие, наслада.. бавно гореше, сладко убиваше.. но дойде момента, в който изгоря... безвъзвратно!


                                                       * * *



Май се оказа, че да се откаже от цигарите не бе толкова лесна работа..
След като пригаси фаса, той се чувстваше толкова зле, че хвана кутията и я хвърли под леглото, заклевайки се, пред самия себе си, че ще спре това бавно самоубийство - ще се откаже от едничката си страст - цигарите!
Първият ден беше тежък за него, но след няколко дни, може би седмица, той реши, че вече е преодолял зависимостта и може без тази благодат...
Уви, един ден докато вървеше по улицата на път за дома си,  сетивата му бяха пронизани от добре познато до преди известно време усещане...
Прибра се и залости вратата... Седейки на земята, подпрял гърба си в стената, той беше изпаднал в шок, че страстта му към цигарите е много по-силна отколкото е очаквал и всеки момент, в който се сблъска пак с това усещане, може да се подлъже и да пропуши отново...
Мина още една седмица и той не издържа... но този път реши да пробва с нещо по-слабо, което да не го натоварва толкова..
Отскочи в отсрещния магазин и си купи най-леките цигари.. изпуши една, но още след първата разбра, че тези не са неговите цигари... други му трябваха...
На другия ден отиде и отново купи кутия, този път друга марка... ефектът беше същия...
Все нещо не беше както трябва и нещата не се получаваха, така както той искаше...
След дни в търсене на точните за него цигари му бе писнало.. след като излезе от магазина с нова кутия, той бързо я отвори, запали, изгаси на секундата и захвърли.. отново бе попаднал на грешните..
Прибра се в тях отчаян, че и без цигари не може, но с тези различни, а в същото време много еднакви и безвкусни цигари, също не може...
Излезе на терасата, видя старият пепелник, още неизхвърлен от онази така тежка за него цигара.. Взе запалката, бръкна в пепелника и извади намачканата угарка, пооправия и запали... Оказа се, че не са толкова тежки, колкото му се сторили последният път когато е пушил от тях, просто се е бил пренаситил и за това му е станало толкова тежко.. Доволен се върна в стаята, бръкна под леглото, а там го чакаше най-голямата му страст... най-голямата от всички други...
Изводите, които направи за себе си бяха, че е човек, който държи на марката си.. тази, която толкова сладко го убиваше.. и не би я заменил за никоя друга...
А самата страст не беше към цигарите, от които лесно би се отказал,  това беше страст, дърпаща го точно към тази определена марка и никоя друга...

Има си и причина за това, но тя няма значение :)

Велик си

Приятелю, никой не е по-слаб от страстите си, но не всеки има воля да ги пребори! :))

Отлично съчетание на двата постинга ;)

Поздравления!

Благодаря ти comfy :)